Здравейте, книжни магьостници и пътуващи хора, днес ще Ви,
разкажа за моите впечатления от „Четирите цвята на магията“ на В. Е. ШУАБ.
Издател: Емас
Година на издаване: 2017
Брой на страници:390
Жанр: Фантастика и фентъзи.
Цена: 18.00 лв.
Ревю:
"Четирите цвята
на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел,
който е един от двама магьосници, пътуващи през четирите Лондона.
Кел трябва да спаси
световете от заплаха, която сам е донесъл, заедно с Делайла Бард, която е
джебчийка от Сивия Лондон, но жадуваща за приключения.
Холдан, който е другия
магьостник, който може да минава през световете, по-заръка на вишочайши фигури
трябва да спре Кел и Делайла.
Лондоните
са:
Червения
Лондон е: Процъфтяващ и красив.
Белия
Лондон е: Подчинен на брат и сестра борещи се за магия.
Сивия
Лондон е: Не помни магията.
Черни
Лондон е: Унищожен от лицето на земята.
Моите очаквания към
книгата бяха големи, защото съм фен на магията, не толкова на пътувания във
времето, но за жалост останах много разочарована от действието на самата книга, защото
вървеше твърде бавно за книга, която очаквах да е пълна с магии и пътувания,
бяха твърде малко или аз съм твърде капризен читател.
Реалност:
Смело мога да каже, че
до 150 страница поне за мен лично не се случи нищо съществено, а тогава се
появява, моят любим персонаж Делайла J.
За
самите главни герой в книгата:
Кел главни герой в
книгата ми, беше скучен дори и с рядката си дарба и магия.
Главната героиня: Делайла Бард, която на фона
на Кел беше през цялото време по-жива и отдадена на приключенския дух и на общата
им мисия и често да си призная само защото нейния персонаж ми влезна под кожата
довърших книгата и изтърпях Кел.
Мисля си, ако бяха
разменени ролите на Кел и Делайла, колко по-различно ще е да изглежда книгата и
поне според мен, още с първата страница, ще е да те грабне, а не след 150 L…
За самата история:
Историята е добре
замислена все пак в нея има магия и в комбинация с пътуване на времето, е кой
не си мечта за това, но до там с хубавия замисъл и добрата комбинация си остава
на повърхността и се надявам с другите две части да е минала повърхността и кой
знае, може да е станал цял кораб J.
За стила на авторката
мога да кажа, че беше скучен на моменти като Кел, но българската корица е страхотна,
защото червеното е едни от любимите ми цветове, но все пак обмислям дали да дам
шанс на втората книга от трилогията.
Пътешествайте и се
забавлявайте с магията на "Четирите цвята на магията" от трилогия на
В. Е. Шуаб.
Благодаря Ви…
Коментари
Публикуване на коментар