Автор:
Джон Кори Уейли
Издател: Orange Books
Жанр: Тийн
Година на издаване: 2017
Брой на страници: 254
Анотация:
16-годишният Соломон страда от
Агорафобия ( вид тревожно разтройство, което се причинява от пристъп на
паника).
Поради тази причина той не е
напускал дома си от три години и у дома си той е цар в своя собствен свят, но
света му ще се промени с влизането на смелата и амбициозна Лиса, която иска да
учи психология, но за целта тя трябва да напише есе и решава, че нейния обект
на есето, ще е Соломон, който е ключа към нейния успех.
И защото е свръх амбициозна
Лиса включва в плана си и нейния приятел Кларк.
Моето
мнение:
Да си призная честно книгата, я почнах веднага след като
завърших „Думи в тъмно синьо“, но я зарязах, защото в началото не ми тръгна
както очаквах, а и още бях под влиянието на „ Думи в тъмно синьо“, което мисля
ми беше грешката, но поне грешките се поправят и след като ми мина влиянието от
другата книга се насочих веднага към „Крайно нелогично поведение“.
Мудното начало си остана, но този път си казах, че ще я
довърша, за моя радост след трудното начало, взе да става интересно, след
появяването на Лиса в дома на Соломон, което за книга от 254 страници се оказа
доста скоро и това разбира се малко ме разочарова, защото очаквах повече
дърпане от страна на родителите и от самия Соломон.
За влизането в живота на такъв човек, според мен трябва да
става много постепенно, за да може човка да свикне с присъствието, на човек,
които не е от негово обкръжение и да се проследи самия процес, което в книгата
беше твърде претупано и всичко става ще много бързо, което за мен беше наистина
нелогично, и много се колебаех колко да дам на книга дали 3 или 4, а истина е,
че бих и дала три и половина, но както всички знаем няма как да се случи и за
това моята оценка е 4, защото смятам, че замисъла е много добър, но разбира се,
не достатъчно развит и лично според мен тези 254 страници са твърде малко, но самото
говорене на тази тематика ме радва, защото не е нужно да четеш медицински книги,
за да научиш повече за дадена болест и как някой живее с нея.
Лично аз много подкрепям и се надявам и за напред да се
правя все повече такива книги и разбира се, да има кой да ги превежда и
разпространява, защото това е един наистина различен поглед върху живота на
някого и можеш да се докоснеш макар и малко в неговия свят, за това съм дала 4
от 5 звезди.
Начина на писане на Джон Кори Уейли и историята му, имаха
прилики с друг автор Никола Юн и нейната книга „Всичко Всичко“ в доста ситуации
дветe книги бяха сходни, но по-никакъв начин еднакви.
Дори стила и на двамата автори е идентичен, но няма да кажа
къде според мен си приличат книгите, за да
не е спойлер и всеки да си изгради свое мнение.
Ще се радвам, ако някой сподели дали смята, че подобен вид
книги трябва да бъдат превеждани и публикувани?
Разбира се и какво мислите Вие за книгата?
Благодаря Ви…
Линкове към социалните мрежи:
Коментари
Публикуване на коментар