Мнението ми: Да целунеш ангел

Издателството за България е: ИБИС

Година на издаване: 2016 г.

Жанра е: Романтичен

Преди всичко искам да кажа, че много дълго отлагах срещата ми с книгите на Сюзън Елизабет Филипс, и не съжалявам, че съм отлагала тази среща, а по-скоро КЪДЕ СЪМ ЖИВЯЛА ДО СЕГА.

Сюзън Елизабет Филипс е  гений, толкова умело е преплела любовта, реалността, забавлението и драмата на моменти, че съм се смяла на глас.

Защо избрах точно тази книга?

Защото, след Градината на пеперудите ми се, четеше нещо леко и приятно, а и предимно такъв тип жанр чета.

Другата причина е, че от страшно много време ми се четеш нещо свързано с цирк и си вика, за кога да го отлагам, време е да се запозная с творчеството и стила  и на писане и не съжалявам за избора си.

В книгата се разказва за двама души, които нямат нищо общо по-между си, а какво остава за сватба. 

Точно така Алекс Марков и Дейзи  Девро се запознават на сватбения си ден.

И не само това, Алекс Марков е цирков артист, а Дейзи е разглезена девойка, която не харесва животни и те нея, а какво става с една фобия, тя се превръща в реалност и когато Дейзи се сблъсква с реалността, не остава очарова от факта, че заради баща си е женена за мъж, който не познава, а и трябва да се справя с фобията си или с нещо много по-лошо неговият нрав.

И до като Алекс мисли, че на новата му съпруга няма да изкара и месец в цирка, Дейзи е решена, да до каже на себе си на съпруга си и на баща си, че не разглезеното девойче, което я смятат всички и че в очите на Алекс е срещнала една доста корава девойка.

Авторката уникално е вплела двама напълно различни герой и ги е създала един за друг и чрез серия от препятствия и забавни мигове по-казва на читателите какво е любов, какво жертваш в името на един брак, какво си готов да сториш, за себе си и за другия, защото вече няма само аз а ние. 

Много ми допадна стила и с такава лекота е написала книгата, а всъщност си личи, че не е чак толкова лесно, все пак как се описва любовта по-един такъв затрогваш начин и същевременно да съчетаеш лекотата и.

За това заявявам, че до сега не съм чела книга от този тип жанр и да ме е завладяла както „Да целунеш ангел“, защото ти не си само читател ти ставаш част от историята, или поне при мен беше така.

Благодаря Ви!